Преминаване към съдържанието

Град Офенбах

Наградата за интеграция за 2023 г. се присъжда на Махшид Наджафи

18.07.2023

Носителят на наградата за интеграция Махшид Наджафи и ръководителят на отдел "Социални въпроси и интеграция" Мартин Вилхелм.

Подобно на много други хора, Махшид Наджафи, родена в Иран през 1952 г., и съпругът ѝ се надяват на либерализация на обществото в края на 70-те години. След революцията под управлението на Хомейни обаче заплахата става все по-голяма, затова през 1985 г. те напускат страната си. Първоначално Наджафи пътува сама до САЩ през Истанбул, където ражда сина си. Тъй като в Германия имало по-добри перспективи за нея, тя последвала съпруга си в Германия през Турция. От 1985 г. тя живее в Офенбах и оттогава се ангажира с насърчаване на интеграцията и намаляване на ксенофобията. В четвъртък, 6 юли, на церемония в Свободната религиозна общност ѝ е връчена наградата за интеграция за 2023 г. Ръководителят на отдел "Интеграция" Вилхелм връчи грамотата и паричната награда от 1000 евро. "Махшид Наджафи умее да внася в дискусията гледната точка на имигрантите. Без да обижда другите, тя успява да сложи пръст в раната, причинена от популизма, ксенофобията и антидемокрацията", казва в изявлението си Мартин Вилхелм, ръководител на отдел "Социални въпроси и интеграция", който е председател на журито.

След това авторката от Офенбах Ингрид Валтер обрисува жива картина на отличената, като разказа за етапите на бягството на Махшид Наджафи от Иран, етапите на нейното бягство и пристигането ѝ в Офенбах. За това свидетелстват и многобройните професионални, политически и доброволчески ангажименти на носителката на наградата, която и до днес е отдадена на борбата с дискриминацията, ксенофобията и правата на жените тук и в Иран. В речта си Валтер се позова и на автобиографията, която Махшид Наджафи публикува миналата година, "Като луната и слънцето", в която се описва вълнуващият ѝ живот и интеграцията в Германия. Понастоящем Наджафи е заета с настоящите протести в родината си, а в речта си при приемането на наградата тя изтъкна и парадоксалното отношение на Германия към насилствената смърт на Джина Махса Амини: "От една страна, се осъжда преследването на жени и поддръжници, т.е. на тези, които се застъпват за правата на жените в Иран, а от друга страна, се възобновяват преговорите за ядреното споразумение с режима в Иран." Ето защо тя дарява половината от парите за наградата на Иранската инициатива, в която участва, и половината на инициативата "Bunt statt Braun", в която участва от самото начало.

За музикалния фон се погрижи групата Artemis & Band. Вокалистката им Artemis Bahrami за пореден път напомни на публиката, че пеенето е забранено за жените в Иран, както и много други неща.

Събитието беше излъчено на живо и може да бъде гледано още един месец на следния линк: https://ogy. (Отваря се в нов раздел)de/pfi2023

Обяснения и бележки

Кредити за снимки