Фенология
Фенологията на растенията се занимава с периодично повтарящите се явления в развитието на растенията през годината. Наблюдават се и се записват времената на навлизане в характерните етапи на вегетацията. Те са тясно свързани с времето
и климата и поради това са подходящи за широк спектър от приложения, напр. в селскостопанската метеорология и за научни изследвания, напр. за изследване на въздействието на климата. Как се променя развитието на растенията при повишаване на температурите и обратно?
Данните за биосферата се събират съвсем слабо в световен мащаб. Немскоговорящите страни Австрия, Швейцария и Германия разполагат с поредици от 170-150 години наблюдения на растения. През последните три десетилетия обаче в някои страни бяха активирани стари мрежи, а в други бяха съживени или новосъздадени мрежи.
Ако проявявате интерес, мога да съчетая темата за фенологията и темата "медоносните пчели...".
Медоносната пчела в годишния цикъл - пчелите и времето
Подобно на нашата местна флора, пчелното семейство преминава през годишен цикъл - тясно свързан с
тясно свързан с развитието на растенията - годишен цикъл. Кръгът се отваря, когато пчелите излитат през първите топли дни на т.нар. фенологична ранна пролет за почистващ полет, и се затваря, когато семейството образува клъстер през зимата.
Между тях се намира напрегнато време за пчелните семейства.
Пчелите работят отчасти на открито, а именно когато излитат да събират вода, прашец, нектар или дървесна смола.
Дейностите, които са скрити от погледа, се извършват в кошера. Те могат да бъдат наблюдавани от пчеларя само ако той отвори кошера или извърши наблюденията си директно на входния отвор. В допълнение към сезона, времето оказва голямо влияние върху всички дейности. Това трябва да бъде обсъдено.
Ако се интересувате, мога да комбинирам и темите за фенологията и медоносните пчели.
Селско стопанство и климатични условия
Добре известно е, че транспортът - независимо дали става дума за автомобилен, железопътен, воден или въздушен транспорт - е силно зависим от метеорологичните условия. Селското стопанство е не по-малко зависимо от времето. Много метеорологични елементи оказват отрицателно въздействие върху развитието на растенията и/или добива, като например студ, горещина, слана, суша, обилни валежи, градушки, задух и силни ветрове. От друга страна, съществува "енергично време", което има положително влияние както върху развитието на растенията, така и върху добива. В резултат на това времето оказва най-голямо влияние върху земеделските добиви.
Увеличаващото се съдържание на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата също допринася за "енергичното" време. СО2 е т.нар. климатичен газ и се подозира, че повишава температурата на Земята, т.е. е отговорен за изменението на климата.
Какво влияние оказват градовете, застроените площи, горите, земеделските земи, водните площи (и пустините) върху метеорологичните елементи и върху местния климат?
Всички сме запознати с термина "градски топлинен остров". Той ясно показва, че в градските центрове е по-топло, отколкото в околността. Друг пример е гората. Горите имат "затихващ" ефект, като охлаждат през лятото и "затоплят" през зимата.
Защо това е така, е въпрос на метеорология. Всяка област, посочена в заглавието, оказва влияние върху различни метеорологични елементи.
След края на последния ледников период на Земята са живели само няколко милиона души. Те са били хора от каменната ера с ниски стремежи. През "Големия холоценски оптимум" (дълъг, най-топъл период от "нашия" междуледников период) в световен мащаб са преобладавали благоприятни климатични условия за културното и количественото развитие на човечеството. Условията на околната среда се промениха в резултат на човешката дейност. Тук трябва да се спомене например изсичането на горите около Средиземноморието от римляните поради големия им "глад за дърва". Това изсичане на горите е било съпроводено с аридизация (развитие на климата към по-сух), а след последния ледников период горите се разпространяват и в Германия. Постепенно все по-интензивната колонизация е довела до това, че гората е трябвало да отстъпи място на сегашния си обхват. Разбира се, това е оказало влияние и върху климатичните условия в тази страна.
Значението на атмосферата за нашата планета
Атмосферата в метеорологичен смисъл е въздушната обвивка, която ни заобикаля. Това е "добра атмосфера" в истинския смисъл на думата, тъй като тя не само ни осигурява кислород за дишане и жизненоважния за растенията въглероден диоксид (CO2), но и ни предпазва от негостоприемството на космическото пространство. Изключителна роля за това има
Така наречените парникови газове, особено водните пари и въглеродният диоксид, играят ключова роля за това. От формирането на Слънчевата система, а оттам и на Земята, съставът на атмосферата се е променил значително, а с това и условията на Земята. Знаете ли например, че водата в океаните някога се е съдържала в атмосферата под формата на водни пари? Ще се изненадате какво още има там. Ще обсъдим и въздействието на парниковите газове.
История на климата на Земята със специален акцент върху климата след последния ледников период
Температурните условия на Земята са се променили значително още в самото начало. Младата Земя е имала много висока температура на повърхността - около 700 градуса по Целзий. Едва в течение на милиони години Земята се е охладила до т.нар. топъл климат и ледникови периоди. След това охлаждането и съставът на атмосферата постепенно са създали условията за живот на Земята. Живеем в геоложката епоха на плейстоцена. В тази епоха ледниковите периоди (глациали) се редуват с междуледникови периоди (интерглациали). Последната ледникова епоха е приключила преди около 11 700 години и е заменена от "нашия" междуледников период, поради което в нашите географски ширини средно годишно е меко, а не ледено. Температурни колебания обаче се наблюдават и в рамките на междуледниковите топли периоди. Ще бъдат анализирани промените след последния ледников период и последиците за човечеството. Познаването на палеоклимата е
фоново знание в дискусията за изменението на климата.
Цикъл на слънчевите петна, цикли на Миланкович, ледникови епохи, междуледникови периоди
В горната граница на атмосферата средното годишно облъчване на квадратен метър, перпендикулярно на слънцето, е 1367 вата (слънчева константа). "Постоянна" не е съвсем правилно, защото слънчевата константа не е природна константа. Облъчването е подложено на леки колебания, например поради променящото се разстояние на Земята от Слънцето през годината, слънчевата активност и стареенето на Слънцето.
Слънчевата активност води до променливо слънчево облъчване. Естествените цикли на слънчевите петна, които се различават по продължителност и се припокриват, също оказват влияние върху условията на Земята. Понастоящем Слънцето не е много активно по отношение на слънчевите петна в 200-годишния цикъл; то се намира в т.нар. минимум на слънчевите петна. По време на минимума на слънчевите петна слънцето свети малко по-слабо, отколкото по време на максимума на слънчевите петна. Циклите на слънчевите петна, променящата се орбита на Земята около Слънцето и т.нар. цикли на Миланкович са и причината за ледниковите и междуледниковите периоди по време на ледниковите епохи. Живеем в междуледников период, т.е. в определен момент
топлата фаза приключва и ледът от Арктика отново си проправя път от север на юг. Остава да се види дали и как климатичните промени, симулирани от изследователите на климата в климатичните модели, могат да повлияят на развитието на нов ледников период. Изследователите на климата са единодушни, че предстои нов ледников период. Но кога ще настъпи и с колко хиляди години ще бъде отложена?
