1708 г.: Прокарва се френска алея
На първо място, бомбите от Втората световна война издълбават огромни дупки. Следват ги багерите, които проправят пътя за изграждането на Берлинската улица. Три десетилетия са достатъчни, за да се промени изцяло обстановката около Френската реформирана църква. Сякаш изпаднала от времето, сега тя се намира там, където Берлинерщрасе и Хернщрасе се срещат в безличен проход, наречен "Францискална църква" (Französisches Gässchen). Само малката църква напомня, че това място има история.
Тук може да се разпознае скокът на Офенбах над средновековната градска стена, който се е наложил заради притока на хугеноти от Франция около 1700 г. Но когато през 1708 г. е прокарана Францискалната улица, тя все още не носи това име. Тя е била само зачатък на улица, която е водела от Хернщрасе до Глокенгасе. Там тя свършвала при "Глокентурм". Това е била стара отбранителна кула от градската стена, в която до 1713 г. са биели камбаните на замъчния параклис. След това звъненето се поема от кулата на новата замъчна църква на Кирхгасе.
Новата улична отсечка първоначално се наричала "Kleine Glockengasse". Едва след построяването на Френската реформаторска църква през 1718 г. името Französisches Gässchen става обичайно. С известно основание, тъй като в новия квартал пред градската стена живеели предимно "французи".
До 1824 г. от камбанарията до улица Шлосщрасе е водела само една тясна уличка, наречена "Шпиталгесен". Тя водела покрай бедняшкия дом на френската реформирана енория, на чийто горен етаж вероятно се е намирала първата болница в града. Едва през 1825 г. "Шпиталгасе" е направена достъпна за движение и е причислена към "Францьозишес Гешен". Това е участъкът между Глокенгасе и Шлосщрасе, който води покрай училището "Рудолф Кох".
Това училище, високата къща на N+M и църквата от 1718 г. са характерни за картината. Църквата обаче е позната гледка едва от 1874 г., като преди това е била далеч по-скромна и неукрасена. Първоначално проповедите в нея са били изнасяни изключително на френски език. След сто години обаче общината се разраства до толкова много немскоговорящи членове, че през 1825 г. към френските проповеди се налага да бъдат добавени и немски. Двуезичието обаче не продължава дълго. През 1828 г. общината решава да изостави напълно френския език. Интеграцията е завършена.
По това време Офенбах вече се е превърнал в стария град, който някога е започнал като нов град. Въпреки това началните училища за момчета все още се намирали на Франсоазката улица. Задната му сграда била една от най-старите училищни сгради в града. Пристройките от по-късните години след това образували училищен комплекс, в който се помещавали гимназията и основното училище. Имало е и "общообразователно училище за допълнително обучение". Четиринадесет-седемнадесетгодишните, "които не могат да бъдат адекватно обучавани по друг начин", трябвало да го посещават два пъти седмично от 17 до 19 часа.
Учениците от началните училища се ползвали с предимството да не плащат училищни такси. Известна фигура в стария Офенбах е главният учител Мейсингер от началните училища за момчета във Франциска, който умира през 1897 г. Той създава фондация, която помага на децата от така наречените "засрамени бедни" да получават дрехи и обувки, когато имат нужда от тях.
От всичко това е останала само Реформаторската църква - последната следа от французите във Франциска Гешен. Не е останало и нищо, което да ни напомня за корените на образователната система и здравеопазването. Малката църква е обърнала гръб на новите сгради на нашето време.
Лотар Р. Браун