1817 Г.: В ШЛОСЕР Е БАЛ
Няколко дървета, малко Die Grünen. Кучетата търсят вчерашната миризма. Момчета играят на футболното игрище. Нищо не издава колко близо сте до Главната, корабите и водните птици. Пешеходният проход между Майнщрасе и Кирхгасе е обозначен като "Парк д'Орвил". Това са останки от място, което някога е осигурявало салон за светския живот на града. Той прилича на просякиня, за която само малцина все още знаят, че някога е била обожавана принцеса.
Зеленото пространство е имало няколко имена. Известно време се е наричала "Stadtgarten", а понякога и "Aktiengarten", тъй като е принадлежала на акционерно дружество. Когато Отечеството се е нуждаело от героични модели за подражание, тогава под свастиката, тя се е наричала "Адмирал-Шмит-парк". Така се отдавала почит на един нагъл морски герой, вероятно единственият от Офенбах. Честта му е отнета през 1945 г. Героите вече не били необходими.
Момчетата на футболното игрище ритат топката на място, което някога е виждало топките в друг смисъл. От 1792 г. на Кирхгасе, в близост до църквата на замъка, се намирал "Комедиенхаус", театърът на Офенбах. В него не само са гостували пътуващи ансамбли, но и са се провеждали добре посещавани концерти, дори с участието на световноизвестния цигулар Паганини. Баловете и редутите, които се организирали там, също били известни. Местният историк Емил Пираци пише през 1879 г., че те са били посещавани "дори от първите франкфуртски семейства".
Към двореца на брега на Майн прилежала градина, но тя не била поддържана като градина за развлечения, а като кухненска градина. През 1817 г., когато принц Изенбург е станал частно лице, пребивавал е само в Бирщайн, загубил е интерес към Офенбах и вероятно се е нуждаел и от пари, Йохан Хайнрих Шлосер купува района. Той е предприемчив имигрант от Фризия, часовникар, след това майстор на избата и накрая пазач на "Komödienhaus". Шлосер закръгля градината на замъка със съседните градини и открива ресторант - първият градински ресторант в града.
Терасата му граничи директно с река Майн, която по онова време все още се вълнува по днешната улица Майнщрасе.
Скоро Шлосер успява да наеме сградата на театъра, а през 1843 г. синът му Густав успява да го купи. Като "имоти на Шлосер" той се превръща в най-престижното заведение в града. То остава такова дори когато синът на основателя продава театъра през 1866 г. За да бъде запазено това бижу за града, е създадено дружество от богати граждани, което продължава да управлява театъра. За зелените площи е измислено популярното име "Aktiengarten".
Имението се превръща в място за показ на всичко, което се предполага, че е прекрасно, но и в място за срещи на обикновените хора. На рождения ден на императора офицерите от гарнизона вечеряли там заедно с цивилни сановници. Украшенията блестяха, начесаните бради искряха на светлината на свещите. Полковият оркестър изнасял концерти на открито и в залата. При хубаво време сервитьорите прескачаха през терасата, за да обслужват семействата. В празничните вечери реката отразяваше илюминациите като сребърни бижута.
Към края на XIX в. обаче промените настъпват бързо. Главната улица се преместила. През 1890 г. започва работа по преустройството на бреговете на Майн. Между старите градини на Главната и реката са създадени улица "Майнщрасе", насип и преден бряг. Терасата на Шлосер вече не е на брега. Акционерното дружество започва да запада и по други причини.
През 1902 г. имотът е обявен на търг и градът го взема.
Тя управлява бизнеса под името "Offenbacher Theater und Stadtgarten". Но не за дълго. Това, което е останало от "имотите на Шлосер", попада под кирката през декември 1934 г., а Щадтгартен получава името "Адмирал-Шмидт-парк". Но не запазва това име за дълго.
От Лотар Р. Браун.
Публикувано във вестник OFFENBACH POST