1900: Мечтата за крайбрежна алея

Разбира се, това не може да се датира с точност до деня и часа. Началото на ХХ век е период, в който градът се разраства на юг с широк фронт, далеч отвъд железопътната линия, която минава през полетата едно поколение по-рано. През 1900 г. училището на Фридрихсплац, днешното училище "Алберт Швайцер", е в процес на изграждане. По-нататък на запад през 1894 г. е открита градската болница. И при двете вече се вижда началото на днешния околовръстен път в непосредствена близост до тях. Но те все още не са нещо повече от наченки. Там, където Щаркенбургринг се отдалечава от болницата, той е нещо повече от селска алея.

Друг подход може да се види по-на запад в Драйихпарк, който по онова време все още се е наричал Щадтпарк. Теренът му има собствена история. В най-стари времена той е принадлежал на историческата мелница Biebelsmühle, която принц Карл фон Изенбург завещава на заслужилия си министър Голднер през 1807 г. Западната част е придобита от града през 1859 г. В източната част се е установила фабриката за вагони Dick & Kirschten. По-късно тя се превръща в частна женска клиника, позната на старите жители на Офенбах като Greinische Klinik, а след това Klinik Dr Raub. Днес на мястото има жилищни блокове.

През 1879 г. Офенбах използва общинската част, за да се представи като "работилница на Великото херцогство Хесен-Дармщат" с държавна изложба. Остават спомените за първата среща с електрическата светлина и странно изглеждащите бетонни елементи в центъра на парка. Те демонстрират възможностите на новия строителен материал бетон през 1879 г. Те са запазени, когато по-късно градът оформя изложбения терен като зелена площ.

Така че, когато през 1902 г. бащите на града решават да създадат щедро оформен пръстен от терени, вече има части от парка. Той се разраства непрекъснато. През 1906 г. с пръстена на Изенбург, през 1907 г. със Щаркенбургринг, през 1908 г. с Фридрихсринг, включващ езерото. Полетата и ливадите се превръщат в златна почва. Създават се стари съдби, формират се нови. Да се строи и живее там станало шик, тъй като градът свързвал пътищата с щедро озеленени алеи. Съвременните репортажи разказват за "опияняващи цветни лехи".

Пръстенът все още не е завършен, когато Първата световна война прекъсва градското развитие. Едва в средата на 20-те години на ХХ в. се появяват Аугуст-Бебел-Ринг и Хесен-Ринг с кестенови дървета, към които след това се присъединява Ландграфенинг.

Леонхард Айзнерт е смятан за "бащата на зелените площи в Офенбах" и паметта му е почетена с парка Леонбард Айзнерт на Бибер Берг. Когато през 1906 г. е избран на поста, утвърждаването му от великия херцог на Дармщат предизвиква вълнение в консервативна Германия чак до императорския двор. Причината е, че Айзнер е първият социалдемократически съветник в германски град. Принцът, който е разрешил това, оттук нататък е наричан "червеният велик херцог на Хесен". Организацията на Айзнерт има история. Още през 1842 г. гражданска инициатива призовава за изграждане на околовръстен път, "който скоро да се превърне в крайбрежна алея". Променадата е трябвало да обикаля центъра на града от Майн до Майн. Членовете на дружеството за "създаване на крайбрежна алея около града" даряват пари, за да може администрацията да закупи земя за проекта.

Създадената по този начин алея не е следвала трасето на днешния Anlagenring. Оттогава тя е отстъпила място на застрояването, подобно на просторните градини, които са се простирали зад уличните фасади в центъра на стария Офенбах. Аугуст-Бебел-Ринг и Паркщрасе могат да се опишат като останки. Но в своето разширение днешният Anlagenring се разраства много повече. И то тъкмо е завършено, когато вече се планира друг пръстен: транспортната ос Taunusring, Odenwaldring, Spessartring, Rhönstraße.

От Лотар Р. Браун, публикувано във вестник Offenbach Post