1945 г.: край на войната в Офенбах

В Офенбах войната е приключила още на 26 март. Пехотинците и танковете на американската армия навлизат без бой в града по Sprendlinger Landstraße. В късния следобед те вече стояха на Главната река. Инженерите на Вермахта вече бяха взривили моста към Фехенхайм предишния ден. Няколко снаряда пресякоха реката - американски от Офенбах, немски откъм Франкфурт. После изведнъж настъпи тишина. Войната се отдалечава от Офенбах. Останаха само слухове, притеснения за подслон, за храна за следващия ден и за роднини, които все още бяха във водовъртежа на продължаващите боеве.

Сред изчезналите е и група младежи от Офенбах, които са били мобилизирани от зашеметяващия режим като последно средство. Американските танкове ги настигат в Горна Франкония. За някои от тези момчета приключението завършило приятно. Американците безцеремонно ги натоварили на камиони и ги транспортирали до дома. Част от разпръснатите обаче пътували до Офенбах пеша, по тъмно и за предпочитане през гората. 15-годишният тогава Лотар Ф. от Бисмаркщрасе, който не иска да назове пълното си име, вече не знае колко време му е отнело да се прибере у дома. Но е имал късмета да намери апартамента на родителите си непокътнат в разрушения до голяма степен град.

Това беше град без обществен живот. В сградата на окръжния съд на Кайзерщрасе се беше настанило военно правителство, което незабавно наложи полицейски час, по време на който никой нямаше право да се показва по улиците. Трамваите не се движеха от началото на март. Не се появяваха и вестници. Работните места бяха бомбардирани или изоставени, училищните занятия и пощенските услуги бяха отменени. Вече нямаше германска съдебна система и германска полиция. Съвременни свидетели си спомнят как са намирали защита от американските войници срещу нападенията на вече освободените чуждестранни принудителни работници. Американците са създали склад за храна за тях в коридорите под главната железопътна гара на Офенбах. На чужденците, които пътували през него на път за вкъщи, се давала храна от армейските запаси.

Периодът между 26 март и 8 май 1945 г. е запомнен от мнозина като време на застой. Но в предполагаемия вакуум вече се заражда нов живот. Американците назначават държавния служител Фриц Райнике за временен кмет. Политически ветерани от Ваймарската република, много от които са преживели затвор и унижения, се срещат, за да обсъдят нова политика. Бившите профсъюзни лидери, сред които Вилхелм Вебер и Вилхелм Бакпеш, вероятно са първите, които искат разрешение от военното правителство да се организират.

В буржоазния лагер се оформя дискусионен кръг около лекаря д-р Херман Фрюауф и педагозите Август Хамерщайн и д-р Фридрих Грюневалд. Кръгът е в основата на Offenbach CDU. На 14 април левият социалист Хайнрих Галм, който е бомбардиран на Бахщрасе в Офенбах, се качва на велосипеда си от спешните квартири в Оденвалд, за да се предостави на военното правителство в Офенбах. Тук бъдещият основател на "Партията на труда" (ПТ) става нещо като местен политически съветник на командира на града майор Шийн. Галм би искал да бъде назначен за лорд-кмет, но напуска Оденвалд с няколко дни закъснение. Отказал възможността да стане директор на полицията, защото тогава щял да трябва да носи униформа. Поне така четем в мемоарите му. След това Галм става член на комисия, назначена от американците - "Консултативен комитет на кмета". Той се събира за първи път на 3 май в офиса на районната администрация на ъгъла на Хернщрасе и Гросе Марктщрасе. В комитета участваха политически необременени сановници от различни цветове, особено когато ставаше въпрос за набавяне на храна и дърва за огрев. Но те също така наемат бивши националсоциалисти за разчистване на отломките.

Също така на 3 май за първи път се появяват в печат "Amtliche Mitteilungen für die Stadt und den Landkreis Offenbach" ("Официални известия за града и областта Офенбах"), написани от градската администрация на Офенбах. Дотогава единственият източник на информация е бил армейският фургон с високоговорител. В много случаи радиоприемниците е трябвало да бъдат предадени на окупационните сили още в самото начало. Тези, които все още имали радиоприемници, вече не можели да слушат немски станции. Единственият важен източник беше Радио Люксембург, радиостанция на съюзниците. По-късно основаната станция "Радио Франкфурт", от която възниква Hessischer Rundfunk, също е институция на военното правителство на САЩ.

Може би по това време може да се разпознаят и нежните наченки на търговски дейности. На 26 април в Германския музей на кожата вече е открит търговски обект за кожени изделия. Той обаче обслужва само членовете на окупационните сили. За производителите в района на Офенбах това открива достъп до складовете за суровини и началото на производството.

На границата на април и май по стените бяха залепени американски плакати. Те показваха снимки на купчини трупове, които освободителите бяха открили в германските концентрационни лагери. Минувачите гледаха снимките в мълчание и недоумение. Знаеха много и подозираха още повече, но не и пълния размер на терора. Някои зрители смятаха, че снимките са вражеска пропаганда. Те обаче казваха това само шепнешком.

Накрая, на 12 май, имената на улиците бяха денацифицирани. Адолф-Хитлер-Ринг стана Аугуст-Бебел-Ринг, Адолф-Хитлер-Парк стана "Валдпарк", който сега се нарича Леонхард-Айзнер-Парк. Жителите на Херман-Гьоринг-Страсе трябвало да свикнат с адреса Ратенаустрасе, а пощата вече не се намирала на Хорст-Весел-Плац, а на Алицеплац.

На фона на всичко това примирието от 8 май остава почти незабелязано. Един поглед към първия брой на Официалните известия от 3 май показва от какво са били по-загрижени офицерите. В него лорд-кметът се подготвя за нарастващите лишения, които ще навредят. Това не се отнасяло само за снабдяването с храна. Недостигът на жилища също ще доведе до "безпрецедентни условия", тревожи се Райнике. Не само въздушните нападения бяха лишили хората от домовете им. Сега дори непокътнати апартаменти трябваше да бъдат разчистени за окупационните войски. На Валдщрасе цели жилищни блокове са изселени.

Имаше и друг проблем. Лорд кметът го обобщи в едно изречение в Официалните известия от 3 май: "Неуспехът на различни видове социални осигуровки принуждава града да наложи строги ограничения и тук".

Така че радостта от края на войната не беше безоблачна. Вече нямаше нужда да се страхуваме от бомбардировките и Гестапо. Човек можеше да се надява и да се осмели да постави смело начало. Но по пътя към бъдещето е трябвало да се носи тежък багаж.Лотар Р. Браун