Миграция и меровингски периоди
От 260 до 700 г.: аламаните, нова елбско-германска племенна организация, превземат Лимес през III в. и се установяват в района на Долна Майн. По-нататъшните настъпления, също и на други племена, в крайна сметка водят до упадък на римското управление на запад от Рейн.
Успешни противници на аламаните през V в. от н.е. са франките - обединение на малки племена от района между Рейн и Лоара, при чиято кралска династия на Меровингите нашият регион попада под франкска власт.
През 751 г. от н.е. фамилията Каролинги завзема властта във Франкската империя. След падането на Лимеса римската икономическа система рязко се срива. Едва по времето на франките отново се стига до регламентирано заселване на земята и създаване на инфраструктура. Имената на местности, завършващи на -heim или -weil, показват ранни франкски селища.
Аламаните и франките често погребвали своите мъртви в богато украсените си костюми с оръжия, инструменти и съдове, изработени от дърво, стъкло, керамика или метал. Тези гробни принадлежности често привличали гробокопачите веднага след погребението в големите гробища.
Знаем за поне две терасовидни гробища в Офенбах, а за други можем да предполагаме въз основа на отделни находки. Най-голямото известно гробище с над 27 погребения е в района на Хердерщрасе и Уландщрасе в ОФ-Бибер. Нарастващата християнизация, наложена от Карл Велики (768 - 814 г.), слага край на богатия погребален обичай. Това обаче означава, че археолозите губят и един от най-важните си източници. Започва "тъмното" Средновековие.