Палеолитът и мезолитът
Палеолитът (старокаменната епоха) и мезолитът (средната каменна епоха) могат да се датират от около 4 до 3 милиона години до 5500 г. пр. Климатът през палеолита се характеризира с редуване на ледникови периоди и топли фази. Чакълестите тераси и подвижните пясъчни дюни, характерни за нашия регион, са се образували по време на студените периоди. Флората и фауната са се променили съответно: от тундра и степ с мамут, северен елен и вълнест носорог до горска растителност с гигантски елени, лосове и горски слонове.
По онова време хората са живеели като ловци и събирачи в малки групи, които не са седели.
През средната каменна епоха (мезолита) риболовът и ловът на птици стават по-важни. На местата за лагеруване се издигали палатки или ветроупорни завеси, изработени от клони, кожи и кожуси, които осигурявали защита от атмосферните влияния.
Инструментите и оръжията са били изработвани от камък, който е придобивал желаната форма чрез отсичане на отделни парчета. Най-старите инструменти са били обикновени камъни, от които се е отчупвало само едно парче, за да се получи остър работен ръб.
С течение на времето техниката на изработка се усъвършенствала и се появили стъргалки, стъргалки, остриета, ръчни брадви и накрая, през средната каменна епоха (мезолита), много малки инструменти, т.нар. микролити. Хората са използвали също така дърво, кост, рог от елен и кожа за изработване на инструменти и дрехи.
Фактът, че хората са постигнали напредък в техниките си, дава възможност на археолозите хиляди години по-късно да проследят периода, от който произхожда дадена находка. Следните артефакти датират от периода на мезолита (от 9500 до 5500 г. пр. Хр.) и показват, че в нашия регион са се подвизавали ловци-събирачи.