Цифрова ехо камера: лекция на Гьоте на 20 август 2019 г.
Във вторник, 20 август, проф. д-р Клаус Гюнтер, професор по теория на правото, наказателно право и наказателен процес и съдиректор на клъстера за високи постижения "Формиране на нормативни порядки" в университета "Гьоте" във Франкфурт, говори по темата: Колко свободни сме в дигиталната ехо камера?
Доколко сме свободни в дигиталната ехокамера?
Щом сме онлайн, не можем да предотвратим събирането на нашите данни. Частните и държавните организации използват нашите данни за създаване на личностни профили, независимо дали с цел наблюдение и надзор, или за създаване на стимули за потребление чрез целенасочена реклама на продукти. Така около нас се създава своеобразна огледална зала, която потвърждава желанията и убежденията ни и все по-точно предсказва бъдещото ни поведение. Нещо подобно се случва и в цифровите социални мрежи, не само чрез събирането и анализирането на създадените поведенчески данни, но и поради факта, че обменяме идеи предимно със съмишленици, които споделят и потвърждават ("харесват") нашите желания и убеждения, нашето виждане за света.
Лекцията разглеждаше въпроса дали и по какъв начин се променя нашата свобода, когато все повече се движим в такива ехо камери и цифрови огледални шкафове на собственото си "аз" - или дали свободата не включва и преживяването на противоречие, съпротива, несъгласие или дори провал.
Повече за проф. д-р Клаус Гюнтер
Проф.Д-р Клаус Гюнтер е професор по теория на правото, наказателно право и наказателнопроцесуално право в Юридическия факултет на университета "Гьоте" във Франкфурт на Майн. От 2007 г. той е съдиректор на Клъстер за високи постижения "Формиране на нормативни порядки".
Той е член на управителния съвет на Института за социални изследвания във Франкфурт и почетен член на Forschungskolleg Humanwissenschaften към университета Гьоте в Бад Хомбург.
През 2018 г. получава званието Prof. h.c. (Profesor emerito) в Universidad del Rosario, Богота / Колумбия.
Клаус Гюнтер следва философия и право във Франкфурт. От 1983 г. до 1996 г. е научен сътрудник и университетски асистент във Франкфурт, включително във финансирана от DFG работна група по теория на правото (програма "Лайбниц") с Юрген Хабермас, където през 1987 г. защитава докторска дисертация.
След хабилитацията си през 1997 г. му е предложено да стане професор в EUI във Флоренция и в университетите в Рощок и Цюрих, но той отказва.