История
В продължение на десетилетия Офенбах като химически център е важен имиджов фактор със силна икономическа мощ в града. Въпреки това производството винаги е било обект на променливо развитие. Сега трансформацията в иновационен кампус може да започне. Поглед към индустриалната история.
170 години химическо производство: историческо развитие
Историята на днешния обект на Clariant, който междувременно е бил известен и като Oehler, Hoechst и Alessa, започва през 1842 г., когато д-р Ернст Сел създава химическа фабрика за дестилация на катран. Той избира Офенбах за място, тъй като по това време във Франкфурт няма свобода на търговията и преработвателната промишленост е отхвърлена. Основателят на фабриката Сел е бил студент и приятел на Юстус фон Либиг (Университета в Гисен) и първият оператор на фабрика за дестилация на катран в Германия. Наред с други неща, тя произвежда дезинфектанти и прах срещу молци.
През 1850 г. Карл Олер придобива фабриката от заболелия Сел и разширява дестилацията на катран; фабриката изгаря през 1856 г. След това Олер експериментира с нови продукти, произведени от катран, и от 1851 г. произвежда първия синтетичен оцветител. Според възпоменателната публикация "Werk Offenbach - Fortschritt aus Tradition", която Hoechst издава през 1992 г. по случай 150-годишнината на обекта, това се случва преди общопризнатото "раждане" на катранената индустрия, дължащо се на случайното откриване на боята моравина, произведена от катран, от английския изследовател Перкин през 1865 г.
Възход и падение на индустрията за оцветители
През 1862 г. сините багрила, произведени от Oehler от анилин, са наградени на Световното изложение в Париж. През 1898 г. Oehler произвежда 1/3 от багрилата в Германия, а Германия доминира на световния пазар на синтетични багрила по това време (с 85 % през 1913 г.). Едуард Олер, синът на Карл, е наречен от експертите "Синият крал". В резултат на съдебно дело за патент и по-нататъшни грешки в патентните заявки заводът, който по това време има 530 служители, изпада в затруднение и през 1905 г. е продаден на Griesheim Elektron. През следващия период фабриката отново процъфтява и в нея работят повече от 2000 души. В завода продължават да се провеждат изследвания, например от Артур Цичер (който получава награда от експерти за "Naphtol AS") и Леополд Ласка. Социалната сграда на Фридхофщрасе е построена по-късно. През 1924 г. заводът вече има 2300 служители.
Поради репарациите след Първата световна война и нарастващата конкуренция на световния пазар германската цветна промишленост изпада в криза. В резултат на това през 1925 г. заводът се слива с други германски компании, за да създаде IG Farben. По това време в Офенбах все още работят само 550 служители. След 1933 г. търсенето на багрила отново нараства и води до рязко разширяване и модернизация на завода в Офенбах, 70 % от който е разрушен след Втората световна война. Американците разбиват IG Farben и затварят фабриката, в която след това за кратко управляват депо за заграбени произведения на изкуството. От 1946 г. вече независимата компания Naphtol-Chemie възстановява повредените от войната производствени мощности. През 1953 г. компанията е поета от Farbwerke Hoechst, която от 1961 г. разширява площадката за производство на Trevira. Наред с други неща, това води до разширяване на дейността в Kuhmühltal (бивше езеро с дъга на Майн), за което водният път е канализиран и преместен далеч от естественото си корито. От 1970 г. отново се осъществява и "синьо" производство.
Сбогуване с един химически обект
След няколко промени в наименованието през следващите десетилетия, производството на химикали е прекратено на 31 март 2010 г. със затварянето на последния завод ("Blau") в завода в Офенбах. Преди това Clariant е продал завода на Allessa, така че самият Clariant вече не е осъществявал никакво производство дори преди затварянето на обекта, тъй като обектът не е предлагал перспективи за концепция за химически парк като този във Франкфурт-Хьохст. Allessa е била наемател и в крайна сметка оператор на обекта, но след това се е отказала преждевременно от наема и от Офенбах, за да се концентрира върху обекта във Фехенхайм.
Дългосрочният упадък на химическия завод в Офенбах започва с реорганизацията на групата Hoechst през 1994 г. и продажбата на някои съоръжения на Clariant през 1997 г. Заводът на Allessa в Нафтол е затворен през пролетта на 2003 г. През 2006 г., 2007 г. и 2009 г. последва закриване на други химически производствени мощности и на важния завод Invista.
Междувременно почти всички заводи са разрушени. Няколко сгради, включени в списъка, като например административната сграда, трябва да бъдат включени в планираното ново развитие на индустриалната зона. От 2007 г. нататък отделни по-малки компании и новосъздадени предприятия се установяват като временни обекти на изоставената площадка. Съвсем наскоро на мястото е построен заводът за дървесни пелети на Energieversorgung Offenbach (EVO).
Упадъкът на обекта документира и развитието на работните места. В пиковия момент на обекта са работили до 2 500 души. Според вестникарски доклади през 1982 г. в завода на Hoechst AG в Офенбах е имало около 2000 служители. През 1997 г., годината, в която Hoechst се разпада, в "Cassella" в района на завода в Офенбах все още работят 748 служители. Според източника "Das Oehler-Werk in Offenbach. Historische Ansichten einer Industrie-Ikone" от Райнер Конрад, през 1994 г. в предприятието "Allessa" все още са работили 1000 служители, но този брой непрекъснато е намалявал до 60 през 2010 г., докато предприятието не е било закрито. Градът обаче не разполага с конкретни данни за персонала на дружествата. Градът е длъжен да запази мълчание относно размера на търговския данък, но не отрича постоянно циркулиращото предположение, че това е допринесло положително за икономическото състояние на града.